Антон Гицов: За ген. Тодор Бояджиев и за геноцида над тракийските българи
Автор: Антон Гицов
Трудно ми е да допускам, че Тодор Бояджиев към този момент го няма. За финален път се виждахме през лятото и той беше както постоянно жизнен, ухилен и с явен разум. С него бяхме дружно в Ню Йорк в края на 70-те и началото на 80-те години, той в Постоянното посланичество на България към Организация на обединените нации, аз като интернационален чиновник към международната организация.
От тогава и до кончината му преди дни поддържахме другарски връзки, той ме поощряваше в журналистическата ми активност, а напролет на тази година по отношение на една моя обява за арменския геноцид, той ме подкани да напиша и за геноцида над тракийските българи.
Тодор Бояджиев беше зам.-председател на Дружеството на тракийските българи и ме изпрати в тяхната библиотека, където направих изследвания и изготвих материал за злополучната орис на избитите и прокудените българи от Одринска Тракия, който предлагам на читателите на „ Епицентър ”.
ГЕНОЦИДЪТ НАД ТРАКИЙСКИТЕ БЪЛГАРИ
Всяка година на 24 април в доста страни в света се отдава респект на жертвите на арменският геноцид от 2015г. Датата е определена не инцидентно, тя е оповестена публично за Международен ден в памет на жертвите на този геноцид.
Следва да се означи, че арменският геноцид е предшестван от сходно изселване и изтребване на българи в Одринска Тракия.
На 16 против 17 юни 2013 година, без да се дочака предлаганият от Русия арбитраж за споразумяване на разногласията сред България, Гърция и Сърбия за разделяне на Македония, цар Фердинанд дава неразумно разпореждане за нахлуване против сръбските и гръцките позиции в Македония. Започва Междусъюзническата война, в която от север Румъния подло атакува България и завзема Добруджа. В тази усложнена за България конюнктура, на 3 юни 1913 година разгромената от съдружниците Османска империя взема решение да си възвърне отстъпените на България територии по силата на Лондонския контракт от 17 май 1913 година и нахлува в Одринска Тракия, където претърпяват към 300 000 българи. Турската войска и башибозук подхващат етническо пречистване на българи, съпроводено от грабежи, принуждение и всеобщи убийства на спокойно население.
Изстъпленията на турската войска и башибозук за документирани в детайли от учен Любомир Милетич в неговата книга, издадена през 1918 година „ Разорението на тракийските българи ”, който в края на 1913 и началото на 1914 година обикаля териториите, където е преживявало българско население. Това, което е станало от юли до октомври 1913 година, написа акад. Любомир Милетич, „ надминава по смут най-ужасните всеобщи избивания, на които българщината е била подлагана даже и в историческото Баташко кръвопролитие ”.
Ето някои от потресаващи образци:
На 6 юли село Българкьой, Сешанско в Източна Тракия, цветущо село с повече от 2 000 поданици и 25 000 малък и наедрял рогат добитък е подложено на османска сеч. Около 350 мъже са изкарани отвън селото и разстреляни, като бойците със щикове доубивали ранените. Потери преследват избягалите селяни из горите и ги избиват, наред с дами и деца, броят на убитите възлиза над хиляда. От пленените останали към 900 души, единствено 60 са мъже, останалите са дами и деца, отвлечени и потурчени. Селото е запалено, затрито от земята. По същото време е високомерен Одрин, където са избити 521 българи. Околни села са опожарени, в фамозното с винарството си село Залъф са избити 876 души.
Етническото пречистване и изтребване в Западна Тракия се концентрира върху българските села по течението на река Марица от Дедеагач до Свиленград. В село Каяджик с близо 1900 поданици, хванатите мъже са съсечени с брадви, и е изгорено. Особено тежка е ориста на огромните и многолюдни села Доганхисар, Манастир и Сачанли. Търсейки избавление от турските орди към град Дедеагач се стичат над 20 000 души. Турската войска навлиза обаче в града на 19 септември и подрежда на бежанците да се насочат към България.
Път към Голгота.
Близо до гр. Фере бежанците са нападнати от башибозук и колоната се разпръсва. Една част с отклонява към Марица, където, подложени на сеч дами и деца се хвърлят в реката, друга част се насочва към високите родопски хребети над Доганхисар и Сачанли. Гладни и изтощени, нещастниците сядат да почиват в Армаганската котловина и там са нападнати. В тази котловина на гибелта са съсечени стотици старци, дами и деца.
Оживелите от разнообразни села и оживели по време на човешка сеч от турски ятагани българи пресичат родопските върхари и долини на Крумовград и Ивайловград и се спускат към река Арда, където в този момент е град Маджарово, и където тогава е минавала остарялата граница сред Турция и България. В опит да спасят себе си и по-големите си деца, майки са изоставяли по-малките си дечица, обречени на заколение. При прекосяването на р. Арда при с. Ятаджик, през днешния ден град Маджарово, турците са устроили засада и стартира грубо изтребване на беззащитните бежанци, мъже, дами и деца, чиито трупове се понасят по течението на реката. Загиват към 2 000 души.
Акад. Любомир Милетич е сравнил тези клането с Баташкото кръвопролитие, само че Батак, написа той, е единствено едно село, а единствено в Западна Тракия са осъществени всеобщи кланета в цели 17 села.
Изтреблението на българи продължава и в късната есен. Между 1 и 8 ноември са избити към 900 мъже, дами, старци и деца от село Едекьой, Софлийска околия. В село Каракьойот същата околия са избити цели фамилии с децата им, някои на 2 и четири години, убито е и бебе на осем месеца. Убийствата се правят по нечовечен метод, чест съпроводени с мъчения, млади дами и девойки, някои 10-12 годишни са изнасилвани. Според проучванията на акад. Милетич, към 30% от популацията на Одринска Тракия е избито или умира от мъчения, апетит, заболявания или бежански несгоди в интервала 1913-1914 година По данни на Карнегиевата анкета, разследвала нарушаванията на интернационалното право, позволени от воюващите страни, към 60 хиляди българи са били избити по време на прогонването на тракийци от Западна Тракия.
Международната комисия заключава - Одринска Тракия е изцяло опустошена: обезлюдени са общо 108 български села с 10 935 къщи и 51 125 души население. Цялото им имущество е разграбено. Изоставени са 34 062 здания, 1 961 440 дка. ниви, ливади и лозя, 216 043 дка. гори, 131 231 глави наедрял рогат добитък и 649 431 малък рогат добитък.
Изтреблението на тракийските българи дава отговор на всички условия да бъде несъмнено като геноцид, сходно на арменския геноцид. Но не е, за разлика от арменският геноцид, който е приет от Европейския парламент и от доста страни в света, сред тях Канада, Австралия, Франция, Германия, Белгия, Ватикана, Швеция, Австрия, Нидерландия, Швейцария, Шотландия, Северна Ирландия и Уелс, Русия. Признат е и с резолюция от 13 декември 2019 година на двете камари на американския Конгрес, както и от 42 от петдесетте американски щата. На 24 май 2021 година самичък президентът на Съединени американски щати Джо Байдън дефинира като геноцид всеобщите убийства на арменците в Османската империя от началото на 20 век.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Трудно ми е да допускам, че Тодор Бояджиев към този момент го няма. За финален път се виждахме през лятото и той беше както постоянно жизнен, ухилен и с явен разум. С него бяхме дружно в Ню Йорк в края на 70-те и началото на 80-те години, той в Постоянното посланичество на България към Организация на обединените нации, аз като интернационален чиновник към международната организация.
От тогава и до кончината му преди дни поддържахме другарски връзки, той ме поощряваше в журналистическата ми активност, а напролет на тази година по отношение на една моя обява за арменския геноцид, той ме подкани да напиша и за геноцида над тракийските българи.
Тодор Бояджиев беше зам.-председател на Дружеството на тракийските българи и ме изпрати в тяхната библиотека, където направих изследвания и изготвих материал за злополучната орис на избитите и прокудените българи от Одринска Тракия, който предлагам на читателите на „ Епицентър ”.
ГЕНОЦИДЪТ НАД ТРАКИЙСКИТЕ БЪЛГАРИ
Всяка година на 24 април в доста страни в света се отдава респект на жертвите на арменският геноцид от 2015г. Датата е определена не инцидентно, тя е оповестена публично за Международен ден в памет на жертвите на този геноцид.
Следва да се означи, че арменският геноцид е предшестван от сходно изселване и изтребване на българи в Одринска Тракия.
На 16 против 17 юни 2013 година, без да се дочака предлаганият от Русия арбитраж за споразумяване на разногласията сред България, Гърция и Сърбия за разделяне на Македония, цар Фердинанд дава неразумно разпореждане за нахлуване против сръбските и гръцките позиции в Македония. Започва Междусъюзническата война, в която от север Румъния подло атакува България и завзема Добруджа. В тази усложнена за България конюнктура, на 3 юни 1913 година разгромената от съдружниците Османска империя взема решение да си възвърне отстъпените на България територии по силата на Лондонския контракт от 17 май 1913 година и нахлува в Одринска Тракия, където претърпяват към 300 000 българи. Турската войска и башибозук подхващат етническо пречистване на българи, съпроводено от грабежи, принуждение и всеобщи убийства на спокойно население.
Изстъпленията на турската войска и башибозук за документирани в детайли от учен Любомир Милетич в неговата книга, издадена през 1918 година „ Разорението на тракийските българи ”, който в края на 1913 и началото на 1914 година обикаля териториите, където е преживявало българско население. Това, което е станало от юли до октомври 1913 година, написа акад. Любомир Милетич, „ надминава по смут най-ужасните всеобщи избивания, на които българщината е била подлагана даже и в историческото Баташко кръвопролитие ”.
Ето някои от потресаващи образци:
На 6 юли село Българкьой, Сешанско в Източна Тракия, цветущо село с повече от 2 000 поданици и 25 000 малък и наедрял рогат добитък е подложено на османска сеч. Около 350 мъже са изкарани отвън селото и разстреляни, като бойците със щикове доубивали ранените. Потери преследват избягалите селяни из горите и ги избиват, наред с дами и деца, броят на убитите възлиза над хиляда. От пленените останали към 900 души, единствено 60 са мъже, останалите са дами и деца, отвлечени и потурчени. Селото е запалено, затрито от земята. По същото време е високомерен Одрин, където са избити 521 българи. Околни села са опожарени, в фамозното с винарството си село Залъф са избити 876 души.
Етническото пречистване и изтребване в Западна Тракия се концентрира върху българските села по течението на река Марица от Дедеагач до Свиленград. В село Каяджик с близо 1900 поданици, хванатите мъже са съсечени с брадви, и е изгорено. Особено тежка е ориста на огромните и многолюдни села Доганхисар, Манастир и Сачанли. Търсейки избавление от турските орди към град Дедеагач се стичат над 20 000 души. Турската войска навлиза обаче в града на 19 септември и подрежда на бежанците да се насочат към България.
Път към Голгота.
Близо до гр. Фере бежанците са нападнати от башибозук и колоната се разпръсва. Една част с отклонява към Марица, където, подложени на сеч дами и деца се хвърлят в реката, друга част се насочва към високите родопски хребети над Доганхисар и Сачанли. Гладни и изтощени, нещастниците сядат да почиват в Армаганската котловина и там са нападнати. В тази котловина на гибелта са съсечени стотици старци, дами и деца.
Оживелите от разнообразни села и оживели по време на човешка сеч от турски ятагани българи пресичат родопските върхари и долини на Крумовград и Ивайловград и се спускат към река Арда, където в този момент е град Маджарово, и където тогава е минавала остарялата граница сред Турция и България. В опит да спасят себе си и по-големите си деца, майки са изоставяли по-малките си дечица, обречени на заколение. При прекосяването на р. Арда при с. Ятаджик, през днешния ден град Маджарово, турците са устроили засада и стартира грубо изтребване на беззащитните бежанци, мъже, дами и деца, чиито трупове се понасят по течението на реката. Загиват към 2 000 души.
Акад. Любомир Милетич е сравнил тези клането с Баташкото кръвопролитие, само че Батак, написа той, е единствено едно село, а единствено в Западна Тракия са осъществени всеобщи кланета в цели 17 села.
Изтреблението на българи продължава и в късната есен. Между 1 и 8 ноември са избити към 900 мъже, дами, старци и деца от село Едекьой, Софлийска околия. В село Каракьойот същата околия са избити цели фамилии с децата им, някои на 2 и четири години, убито е и бебе на осем месеца. Убийствата се правят по нечовечен метод, чест съпроводени с мъчения, млади дами и девойки, някои 10-12 годишни са изнасилвани. Според проучванията на акад. Милетич, към 30% от популацията на Одринска Тракия е избито или умира от мъчения, апетит, заболявания или бежански несгоди в интервала 1913-1914 година По данни на Карнегиевата анкета, разследвала нарушаванията на интернационалното право, позволени от воюващите страни, към 60 хиляди българи са били избити по време на прогонването на тракийци от Западна Тракия.
Международната комисия заключава - Одринска Тракия е изцяло опустошена: обезлюдени са общо 108 български села с 10 935 къщи и 51 125 души население. Цялото им имущество е разграбено. Изоставени са 34 062 здания, 1 961 440 дка. ниви, ливади и лозя, 216 043 дка. гори, 131 231 глави наедрял рогат добитък и 649 431 малък рогат добитък.
Изтреблението на тракийските българи дава отговор на всички условия да бъде несъмнено като геноцид, сходно на арменския геноцид. Но не е, за разлика от арменският геноцид, който е приет от Европейския парламент и от доста страни в света, сред тях Канада, Австралия, Франция, Германия, Белгия, Ватикана, Швеция, Австрия, Нидерландия, Швейцария, Шотландия, Северна Ирландия и Уелс, Русия. Признат е и с резолюция от 13 декември 2019 година на двете камари на американския Конгрес, както и от 42 от петдесетте американски щата. На 24 май 2021 година самичък президентът на Съединени американски щати Джо Байдън дефинира като геноцид всеобщите убийства на арменците в Османската империя от началото на 20 век.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ